Тайджи чуан – Старият Ян Стил

Отворете презентацията в pdf формат от тук – Тайджи чуан – Старият Ян Стил

 

/от

Основни принципи на Стар Ян Стил – Yangjialaojia, част 1

Източник: „Нов прочит на Тай Джи чуан – Пътуване между материалното и духовното“ от Антоан Ли

Антоан Ли започва своето обучение в Тай Джи – Стар Ян стил през 1972 г. Над 30 г. преподава във Франция и Европа. Удостоен е с правителствена награда за своя принос в областта на китайските бойни изкуства

В своята книга „Нов прочит на Тай Джи чуан – Пътуване между материалното и духовното“ Антоан Ли описва основните принципи и етапи на развитие в стария Ян стил – Yangjialaojia. Това е и стилът, който се преподава в БАТЯТ –  Българската Асоциация по традиционен Ян Тайджи чуан. По-долу са представени откъси от книгата.

Има основни принципи, които следва да се спазват при упражняването на този „психосоматичен спорт“ какъвто е Тай Джи чуан. Едно изкуство, което е едновременно бойно, енергийно и духовно. Някога тези принципи са били пазени в тайна – предназначени само за вътрешните ученици, които обозначавали етапите в напредъка по време на обучението. В наши дни те вече свободно се излагат пред хората, които се интересуват от тях.

За един ученик, който не е преминал през съответното последователно обучение и който не е следвал точните наставления на своя учител няма да му бъде лесно да усвои метода и истинския му смисъл.

„Да прекрачиш прага и да тръгнеш по пътя, това зависи от подадената ръка от страна на учителя, да се опитваш неуморно да следваш метода, това зависи от волята на ученика за самовъзпитание и усъвършенстване“

„Може да се получи известен резултат след три години усилена работа или след десет години, ако не излизате от школата“

Това не може да се сравни с онези стилове, които в момента излизат на „пазара“ на тай джи чуан, като например ускорено обучение или опростени форми. Традиционната форма е стаила в себе си дълбочината на даоиската мисъл, а новите форми възникват в Китай през 1949 г. и често имат идеологически заден фон.

И ако практикуването на тай джи чуан има за цел единствено поддържане на добро здраве то тогава можем да имаме осезаеми резултати след три години редовна практика. Но ако искаме чрез тай джи чуан като бойно изкуство да достигнем до онази степен в обучението, която е свързана със себепознанието и до едно по-високо ниво на изглаждане в практикуването на тези бойни техники, то действително десет години, без да излизате от мястото на тренировката ще бъдат необходими.

За да опишат напредването в практиката с тай джи чуан старите майстори са завещали следната простичка формула:

„Първо трябва да се упражняваме в широки и разгънати движения, с големи крачки, а след това в сбитите и компактни такива“

Различните етапи в обучението по тай джи чуан Yangjialaojia не следват последователно едно след друго, а по скоро според китайския принцип за „трите връщания и деветте обрата“ – човек напредва от едно ниво на друго възприемайки новото ниво като основна задача и същевременно преговаряйки предходното. Важното е да се запази една постоянна връзка между нивата, за да се избегне скъсване между тях.

По-долу са изброени няколко етапа при напредването в обучението по тай джи чуан, като всеки етап е свързан с определена цел при практикуването.

  1. Изучаване – тук тай джи чуан се разглежда като гимнастика подобряваща здравето
  2. Упражняване – тук тай джи чуан се разглежда откъм физическия си аспект, като спорт и включва състезателни практики
  3. Практикуване – тай джи чуан става метод за енергийна регулация и развитие на артистичнизаложби
  4. Ползуване – едно по-фино възприятие на тай джи чуан като бойно изкуство
  5. Философска бойна техника – тай джи чуан еволюира в своето духовно проявление

 

/от

В трамвая някой ме притиска …

Автор: Георги Деничин

В трамвая някой ме притиска. В мен се надига гневна вълна. Нахалник! Заемам твърда стойка и оказвам отпор. Не отстъпвам и сантиметър от “моята” територия – нищо, че от другата ми страна има място. Няма да му се дам! Отстъплението е поражение!

На улицата срещу мен върви млад човек. Погледите ни се срещат и се заключват един в друг. Никой не иска да отмести очи пръв. Мълчалив “дуел” с остри, напрегнати, враждебни погледи. Не издържам и поглеждам встрани. Усещам тържеството на другия. Той е проявил сила на волята. Той е по-силен. В мен – чувството, че отново съм победен. Слабак! В главата ми скачат картини на реванш с физическо измерение … Когато му стъпя на врата ще разбере той …

Автомобил по улиците на София – бойна машина на бойно поле, пред което “Звездни войни” бледнеят …

Войната продължава. Всеки е конкурент. Затваряме се в брони от мускулно и психическо напрежение, за да не допуснем другите до себе си. Външният свят е заплаха. Най-малкото движение от вън, предизвиква реакция на отблъскване. Така живеем: аз – срещу всичко, което е “не-аз”. Всеки срещу всеки … Годините минават без чувство за удовлетворение от живота. Години на търсене на виновния. Правителството, комшията, турското робство, комунистите, антикомунистите, тъщата, шофьорите от градския транспорт, пешеходците, американците и руснаците (заедно или поотделно), държавна сигурност, демократите, демокрацията, богатите, различните … Път на конфронтацията, на търсене на оправдание за собствената неудовлетвореност навсякъде – само не и в себе си. Мнозина интуитивно схващат, че такъв живот е улица без изход, но малко са онези, които разбират какво трябва да се промени, а още по-малко онези, които имат (или на които са останали) сили да го направят. А трябва много сила – защото силата,  която ни принуждава да бъдем такива, каквито сме, е огромна.

Все пак, ако мотивацията за промяна е истинска, надежда има.

Някой в трамвая ме притиска. Може би не е могъл да запази равновесие на завоя или притиснат от други зад него. Имам три възможности – да натисна срещу него – отпор!; да се отдръпна, неочаквано лишавайки го от опора там, където я е очаквал – така, че да залитне още повече (а ако падне – още по-добре) – “друг път да внимаваш кого натискаш!”; и накрая – да му дам приятелска, мека опора с тялото си, помагайки му да запази равновесие. Тя е отрицание на войнствената твърдост на първата възможност или хитрата “техника” на втората. Първите две са варианти на противопоставянето и разделението (“аз – не-аз”). Третата е вариант на сътрудничество. Философията: “всички заедно”, “всичко е единно”.

Разбирането на третия вариант започва от разбирането, че същността на всеки отделен човек, на всяка личност, е единна. Това, което е “вътре”, се проявява и “вън”, което е в “сърцето”, се изразява от тялото. Затова, ако променим тялото, променяме и психиката и обратно. Когато тези две са в хармония, можем да намерим и хармонията с външната среда – социална и природна.

Пътят на тайджичуан е път на сътрудничеството. Този път може да промени всеки, който има достатъчно силна и искрена мотивация за това.

/от

Impressions from the second International Push-Hands meeting in Hanover

Early in the morning Thorsten drove me to Hanover Airport. Soon I was sitting in a Chech Airlines propeller airplalne, ready to fly to Prague on the first leg of my trip back to Sofia. It looked like I was about to be home again soon, although I had started to have some doubts about the possibility for a happy end to the 10 days of relentless pushing in Nils’ gym. It had turned out to be quite of an adventure for a person of my age to plunge myself into the prolonged physical stress of the 2nd International Tui-Shou Meeting, perfectly organized and brought with a steady hand to a successful end by Nils Klug. All through the week participants kept coming for a few days of intensive practice, then leaving, only to be replaced by others, fresh and eager to push, the total reaching about 100 or more. I was one of only a few who took it all, starting on the evening of February 15 and going all the way to the closing of the meeting on the late Sunday afternoon of February 24. On top of it I had to stay one more day because of my flight schedule, so I joined Nils’ regular class on February 25. There I had some more push-hands practice with a young beginner, intense on finding a way of wrestling me at least to the wall, if not to the floor.
Already on the 7th day of the event I had pain in the left shoulder and in both elbows and on the 8th day I did not want to have anything to do with pushing any more. I wanted to go home or at least to phone there, intimately understanding ET’s longing to do the same.
The plane started to roll slowly towards the beginning of the runway, and I had started to dose off when suddenly it halted. Stiff-faced, the cabin crew began to move busily from the tail to the cockpit and again back to the tail. Unpleasant episodes from thrillers and action movies started to take shape in my mind. Then the voice of the captain, making an effort to sound at ease, announced that there was a minor problem with the air-conditioning. The plane made a slow about-turn and proceeded to the point where we had boarded it. The engines stopped and the captain’s voice broke into the silence again, informing the passengers that they may switch on their mobile phones now. Hostesses with shining smiles on their faces promptly brought orange juice to the passengers and I wondered whether I was going to miss my connecting flight from Prague.
I reached for my pocket watch – and it was not there. I realized I had left it back in the changing-room of Nils’ gym. Suddenly the whole situation started to look comic to me. On the previous morning I had witnessed backpacks, sleeping bags, inflatable mats and pieces of clothing lying all over the place, left behind by participants in the meeting upon their departure the night before. „Crazy, someone had commented in reply to my amazement, they only think about pushing hands…“ Now I had joined the crazy team too.
Again, I thought of the past week. It was something to be experienced. Most of the participants lived in the hall, sleeping on the floor in sleeping bags. The mornings started with coffee and tea prepared by the earliest risers. Usually I and another guy, who told me, that he worked as a geriatric nurse, were the morning coffee and tea-makers.
A glass wall and a door separated us from “the tango room” – a dancing school in which mostly tango was taught and danced. Sometimes the music continued late into the night, but I did not mind it. Cornelia and I paid it a visit one evening, had tea at a side table and were fascinated with the emotion of the dance.
The routine of the meeting was three hours of workshops in the morning and three hours of free pushing hands in the afternoon with more after dinner for those who hadn’t had enough. No grandmasters appeared, but among the mass of mediocre practitioners, a few really outstanding ones, masters in their own right, made the difference. Most of them were teaching workshops. I tried to attend as many as possible and not once thought my time was wasted. Memorable will remain the „snake body“ of Daniel Grolle Muscovici, the explosive „needle-in-cotton“ Detlef Zimmermann, the elastic rutedness of Wilhelm Mertens, the relaxed power of Lauren Smith, the Gong Fu of Fernando Chedel, the internal energy understanding of Jan Silberstorff, the clear-cut applications of Torben Rif. I also attended part of Detlef Klossow’s workshop on beginners’ pushing hands and thought highly of his capable teaching and understanding of the subject.
I could not get personal impressions from the rest of the workshops and their teachers (Michael Ploetz, Maartje Van Staalduijnen, Laura Stone), but invariably heard positive accounts about them.
These guys know what they are doing and what they are after. They have good taiji skills indeed, but what impressed me the most was the gift of teaching some of them have. In Hanover I met some of the best taiji teachers I had met so far. They concentrated on teaching aspects of the art from beginner to lower medium level (if I can introduce such a categorization), within which range most of the participants were. The massive tui-shou practice everyone could get each afternoon was a good possibility for immediate testing of the lessons from the morning workshops and that made the meeting a particularly useful event.
There were two gala demonstrations – on the first and on the last Saturday evenings. Both staged beautifully with lights and music. The performers had prepared for a show – and a show it was. Daniel Grolle did his „snake body“ tui-shou with a student and later a Cheng Man-ching form, blindfolded and with a glass of water in each of his hands. I had heard stories of a similar demonstration done in the past by Grandmaster William Chen. According to those accounts he would carry a glass of water in one hand while casually walking up to some stacked boards or tiles and breaking them without a pause with his other hand not spilling a drop of the water. Daniel’s was an easier one, to be sure, but it showed that he is no beginner in body control either, especially if one had also seen his tui-shou.
The demonstrations continued with Volker Jung with a student of his in san shou and then Volker doing Liu He Ba Fa; Detlef Zimmerman and his Chinese Boxing Institute demonstrating various martial arts and applications; Michael Ploetz with a demonstration of „quick fist“.
It was a pleasure to watch Gesa Trippler in „Jochann Sebastian Bach Plays Taiji“. Associating Bach’s music with taiji wasn’t a complete surprise for me. I had seen a performance in the cathedral „St. John the Divine“ in New York City, in which Huang Chung-liang, a taiji teacher and dancer, performed dancing and taiji to the sound of the organ playing Bach’s toccatas and fugues. Gesa’s performance was much simpler and smaller in scale, compared to the grand show in „St. John’s“ cathedral. Here however the same person did both the taiji and the music („Part 7a, a-moll for solo flute: … „). The flute joined in the taiji movements in the pauses, thus turning into another one of the taiji weapons. The idea of the communication between taiji and music was demonstrated well.
Cornelia Gruber performed her beautiful and expressive fan form making full use of her flexibility and performing talent.
Dietmar Hamann did a sword form.
Laura Stone did William Chen’s short form. According to some people this form is not beautiful. Well, it may or may not be so, but Laura certainly made it look beautiful with her evenly flowing, relaxed movement (maybe a little too much “Yin”) and her beautiful Chinese dress.
As if to contrast Laura’s interpretation of Yang Style taiji, Cordeline Bartz did his Old Yang Style from Yongnien, with its explosive long jumps and fa jing movements. His performance was an argument against the claims that Yang Style is no good for fighting, and demonstrated the merit of tradition.
Karel Koskuba showed with confidence the Old and the New Chen Styles.
In a parallel demonstration Claudia Patzig and Dieter Kiesswetter simultaneously performed the Northern and the Southern Wu Styles.
Then Lauren Smith showed on stage. Relaxed, but alert like a cat he walked the Ba Gua circle with a nonchalant, swinging, free stride, to the rhythm of a piece of Finley Quaye. I liked this „American“ Ba Gua and I was not the only one, for it was given a resounding applause.
There was a lot of humor in the first part of the „International Qigong Exercises“ of Olof Gallus and a lot of powerful energy in the second part.
Torben Rif’s demonstration of applications and throws with the assistance of his student Michael Anderson, were spectacular. Torben also did a taiji spear form – a short, powerful performance.
Sonya Blank did an interesting show of a form with 2 fans.
And the galas ended with Jan Silberstorff with an imposing show of Chen Style Lao Jia and Xin Jia, magic and sword.
Special guests to the galas were an Aikido school and a capoeira school, both from Hanover, who paid their respect with demonstrations of their arts.
…
An airport technician left the cockpit with the air of a man who has done his job to his own satisfaction. There was no problem with the air-conditioning any more. The plain rolled to the starting point again and without further delay we were airborne – one hour after schedule, but still on time for my connection. A short one hour and 10 minutes flight to Prague and soon after landing there, I was on the plane to Sofia.
Another demonstration drew attention at the meeting, performed by a group from Estonia. Six guys from Tallin actively promoted a seemingly new internal martial art. For some reason they called it taiji, although it did not use forms (“Tao lu”) and its practicing method did not seem to correspond to the one used in Taijiquan. Their main method is partner work in a form similar to taiji tui shou both with bare hands, and using various swords and staffs, as well as other training tools such as metal rings. They said it is based on many internal arts schools, but the main source has been Gao Zhuan-fei, a Beijing master and student of Wang Pei-sheng. Pavel Frolov and Oleg Mihailov, both living in Tallin, Estonia, have compiled the method and founded their own schools. They said that their method is aiming at reaching spontaneity in movement and at refining the power. I could not form a definitive opinion regarding what these sympathetic guys were doing. Sometimes they spoke a little too much, freely discussing energies and traditions, comparing and ranking their values (according to them, the energy generated by the Sufis is at the highest level). When they spoke on these matters, they reminded me of a boy being quite sure which car is the fastest – the one daddy’s driving. In spite of this however, people who worked with them said that they liked what they were doing.
What would I like to drink, the airhostess asked – beer of course! – Back in Hanover together with Cornelia, Helmut, Tjeerd, Renate, Britta, Cordeline and other old and new friends I used to visit „The Horn“ – a pub at a convenient distance of not more than 300 m from the hall. „Weis bier“ was my order, and we chatted late into the night. The girl at the counter spoke perfect English and was always willing to join the conversation and to take a joke making me feel at home.
Entering the Bulgarian air space the plane made a wide circle flying over half of the country’s territory. The weather was clear and one could enjoy the beauty of the mountainous landscape of Bulgaria’s southwest.

Georgi Denichin

(Article edited from the original, published in the February 2002 issue of the German Tajiquan & Qigong Journal).

/от

“Тайджи – Лечение с движение”

ПО-АКТИВЕН И КАЧЕСТВЕН ЖИВОТ НА ХОРАТА СТРАДАЩИ ОТ ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Практикуването на Тайджи /често наричано и медитация в движение/ има доказан положителен ефект за поддържането на добро здраве и тонус. Запазването на пълно физическо и психическо равновесие в условията на спокойна умствена концентрация е основно изискване за тренировката в тайджичуан.
Тайджичуан е тясно свързан с традиционната китайска медицина. Практикуването на Тай чи често се използва като средство за превенция, съпътстващо лечение, облекчаване на симптомите и забавяне на развитието на редица заболявания, справяне със стреса и подобряване на психическата устойчивост и емоционално състояние. През последните години се провеждат все повече научни изследвания от реномирани университети в Европа, САЩ и Азия доказващи ползите от практикуването на Тай чи.
Тайджи /тай чи/ комбинира дълбоко дишане и релаксация с бавни, плавни, спокойни движения и стъпки, стабилна стойка. Натоварването е от леко до умерено, което дава възможност да се практикува от възрастни хора и от хора в недобро здравословно и физическо състояние. Тайджичуан е и много добро физическо упражнение осигуряващо умерено и равномерно натоварване на всички мускули на тялото.
Тайджи може да се практикува навсякъде, по всяко време и не се изискват инвестиции за специално оборудване и екипировка.

Общи здравословни ефекти за всички практикуващи Тайджи

  • цялостно раздвижване, подобряване на стойката, гъвкавостта и издържливостта на тялото
  • подобряване на координацията и равновесието – намалява се риска от падания и травми
  • предотвратяване на вредните ефекти от ежедневния стрес – нервно напрежение, умора и безсъние и др.
  • укрепване на имунната и нервната система, подобряване на обмяната на веществата и кръвообращението
  • подобряване на еластичността на ставите и укрепване на костите
  • подобряване на паметта и умението за концентрация

За обучението
Обучението по Тайджи не е курс, който можем да преминем в рамките на няколко седмици или месеца. Изисква се постоянство, търпение и нагласата, че нещата няма да се случат бързо и веднага. Върви се бавно, стъпка по стъпка, без да си поставяме крайни срокове.
Напредването в Тай чи зависи от особености на всеки, здравословното състояние – вида и степента на заболяването и постоянството в тренировките.
Повечето научни изследвания за въздействието на Тай чи върху здравословното състояние са в рамките на около 6 месеца практика, най-много 1 година. Дори и за този кратък период се вижда, че практикуването на Тай чи влияе положително на здравето. Но тези ползи са малки в сравнение с това, което може да се постигне като ефект при практикуване на 3, 5, 10 г. и повече. Добрата новина е, че тай чи може да се практикува до дълбока старост. С курсове от 3-6 месеца можете да запомните определени упражнения и групи от движения, разбира се повечето от вас ще почувстват известно подобрение в определени области, но за този период няма да можете да се научите изпълнявате правилно повечето от упражненията. Развитието на определени умения като гъвкавост, способност да релаксираме цялото тяло, да успокояваме ума, да се концентрираме, да упражняваме съзнателен контрол върху мускулите и др. изискват време и постоянство и не могат да се развият с няколко месеца тренировка. Също така тези умения изискват да се поддържат и спирайки да тренирате бързо ще се върнете в изходна позиция. Това важи не само за Тайджи, но и за всички други спортове.
Всеки майстор по Тайджи ще потвърди, че дори и при здрави хора първоначалния етап на обучение е в рамките на 2-3 г. Добре е да практикувате поне 3 пъти в седмицата по 60-90 мин. Идеалния вариант е да практикувате всеки ден. При всички случаи всеки ден по 20-30 мин. е по-добре пред 3 ч. веднъж в седмицата. Упражненията могат да се правят и вкъщи самостоятелно, но е много важно първите години да ходите при учител, който да ви коригира, защото продължителното неправилно изпълнение на упражненията може да доведе до прекомерно натоварване на определени стави и мускулни групи, до болки в коленете и кръста.

Виж повече информация в статиите: Тайджи и Паркинсон, Тайджи и Диабет, Тайджи и Множествена склероза

/от

Тай Чи и Множествена/мултиплена/ склероза

Множествената склероза е автоимунна болест, при която се наблюдава дегенерация на нервите на централната нервна система – тези на мозъка и на гръбначния стълб. При случаите на множествена склероза имунната система атакува собствения миелин, който е защитна обвивката, която покрива нервите. Разрушаването на миелина причинява прекъсване на комуникацията между мозъка и тялото. Като следствие от това електрическите импулси, които се движат по нервите, се забавят и самите нерви започват да се разрушават. По тази причина на симптомите на MS варират, но са често инвалидизиращи. МС може да доведе до мускулна слабост, изтръпване, загуба на координация, нестабилна походка, болка, тремор, умора, депресия и множество други проблеми. Въпреки че няма лек за МС има процедури, насочени към управлението на симптомите на заболяването.

Някои проучвания показват, че Тай Чи може да подобри симптомите на МС.

Физическите упражнения наскоро са признати като съществена част от терапия на МС. Има все повече доказателства, които сочат, че упражнението е полезно за пациенти с множествена склероза в различни области, включително за мускулната сила и аеробен капацитет, мобилност, настроението, умора и качеството на живот.

По-долу представяме кратка обобщена информация от публикации и научни изследвания:

Проведените научни изследвания от различни университети в Германия, САЩ, Иран и др. доказват положителното въздействие от практикуването на Тай чи върху различни симптоми на хората страдащи от МС.

  • При провеждане на изследванията участниците / Expanded Disability Status Scale (EDSS) <5/ се разделят на 2 групи:
  • 1-ва – практикуващи тай чи,
  • 2–ра – контролна група /без въздействие – не практикуват физически упражнения

Изследванията продължават между 2 и 6 месеца, с тренировки от 30 до 90 мин., 2 или 3 пъти седмично.

Резултатите категорично потвърждават значително подобрение на групите практикуващи тай чи в сравнение с контролната група в следните области:

  • Подобрение на баланса

  • Подобрение на координацията

  • Подобряване на симптомите на депресия

  • Повишаване на удовлетвореността от живота

В някои от посочените изследвания, продължителността на интервенцията не надвишава 2 месеца. Въпреки това е забележително, че се наблюдават значителни подобрения в посочените сфери, тъй като се смята че ползите от практиката на тай чи, се увеличават с времето. В резултат на това, кратките периоди за намеса може да доведат до подценяване на пълния потенциал на Тай Чи.

Допълнително се наблюдават подобрения в мускулния тонус на краката, укрепване на горната част на тялото,повишаване на силата в гърба и корема, увеличаване на разстоянието, което може да се извърви пеша, намаляване на нивата на б-тип натриуретичен пептид, подобряване на гъвкавостта и сърдечно-съдовата дейност, намаляване на умората, болката, стреса и тревожността.

Източници

/от

Съвети за начинаещи по Тайджи и Чигун

 Как да получим максимума от тайджи и чигун

(Откъс от книгата „Ръководство на пълния идиот по тайджи и чигун” от Бил Дъглас)
Когато за първи път отиваме в клас по тайджи, често имаме предварителна представа за това какво очакваме да ни учи учителят или как очакваме да изглежда класа. Може би сме видяли някой да изпълнява красива и грациозна форма от тайджи или от чигун в интернет или по телевизията и искаме да правим това, което сме видяли, защото то изглежда красиво.

Но когато от началото на урока учителят започне да ни учи дишане, медитация, стойките, позициите на тялото и т.н. така, че да изградим основите на красивата форма, която сме видяли, вътре в себе си започваме да ставаме неспокойни, да имаме чувство за губене на време. Може би си казваме „Това не е, което искам, аз искам да правя другото нещо, важното нещо!”

Когато превключим на такава настройка, повече не чуваме или не получаваме удовлетворение от това, което ни преподава учителя. Вкарали сме в класа чувството за неотложност, което доминира в днешния свят. Вдъхнете и освободете напрежението. Освободете всяка една от 50-те трилиона клетки на тялото ви. Позволете на ума и сърцето да се освободят от мъртвата хватка, в която са сграбчени и се освободете от тяхното чувство за неотложност.

Няма „перфектно място”, до което да може да се достигне с бързане. Вие искате от учителя си да ви предаде астрофизика без преди това да научите проста математика. Това е все едно да му кажете „Покажи ми нещата от астрофизиката, но прескочи материала за събиране и изваждане. Просто премини направо към добрата материя.”

Не ви соча с обвинителен пръст, защото аз също правех това. Няколко пъти прекъсвах заниманията, сменях учители, докато накрая не осъзнах, че първата ми учителка беше много добра и всъщност моето собствено чувство за неотложност беше онова, което ме караше да се чувствам нестабилен, не нейното преподаване.

Живеем във века на бързината и на забавлението с малък обхват на вниманието. Даваме около 10 секунди внимание преди да превключим канала. „Профучаваме” от клас към клас, от семинар на семинар, от книга на книга, плъзгайки се по повърхността на информацията преди да отминем нататък.

Тайджи и медитацията са точно обратното на този постоянно „спринтиращ” начин на живот. Когато започнем отначало често ще се чувстваме неспокойни от бавното развитие, но, ако останем и след година или две погледнем назад ще се радваме, че сме останали.

Не забравяйте да дишате и се освободете от очакванията.

Винаги казвам на учениците си да идват в клас само по 3 причини:

1) Да дишат
2) Да се отпуснат
3) Да играят

Каквито и цели да имате в тайджи – подобряване на равновесието, дишането, имунната система, спортни постижения, добро състояние – каквото и да е – просто се освободете от тези цели.

Има само една причина за практикуване на тайджи и чигун – защото практикуването е удоволствие. Приятно е да забавиш темпото и да се наслаждаваш на приятните усещания на дишащото, отпускащо се тяло, масажирано от движението без усилие.

Безбройните ползи са просто сока от месото в яденето. Те ще дойдат – само се освободете от вкопчването в тях. Дишайте, отпуснете се, получете малко удоволствие и ползите ще дойдат.

Имам класове, където хората идват, за да получат малко удоволствие – и те продължават да идват и тяхното тайджи става все по-добро, сънят им се подобрява, здравето им се подобрява, техните спортни постижения се подобряват… Имам и класове, в които нови ученици идват с очакването, че бързо ще ги накарам да се отпуснат и ще оправя всички техни проблеми в един едночасов клас. И, какво мислите – проблемите им не са решени за един час и те сменят канала тичайки към някой друг клас мислейки, че там ще получат оправяне на проблемите за един час.

Когато отивате на тренировка позволете преподаването на учителя да тече върху вас като вид забавление. Погледнете леко на тренировката, на учителя, на себе си. Ще получавате удоволствие, ще дишате, ще се отпускате и след месеци ще погледнете назад и ще бъдете радостен от това, че сте се разтоварили и сте имали удоволствие докато животът ви продължава да се разширява и променя с вашето пътешествие в тайджи и чигун.

/от

Отново и отново – дългият път на тренировката

Отново и отново. Повторение. Повторение на движението. Веднъж. Пак. И пак. И пак отново.

Повторение в безкрайността. Едно движение, което накрая среща себе си на хоризонта, става едно и се слива в повторението на движението.

Повторение. Отново и отново. И още … повторение на движението, едно след друго, никога не свършваща верига, в която всяка брънка е изкована в настоящето, в ковачницата, която е тяло, в огъня, който е горяща концентрация и с уверените удари с чука на ковача, който е ума.

Повторение на движението. Това е ключовата тайна на тренировката – независимо дали е повторение на неподвижното стоене или повторение на определени поредици от движения. Едни и същи удари върху една и съща наковалня. Един и същи ковач ковящ един и същи меч, така както един посветен в шинтоизма японски ковач кове своята катана; диплейки метала … отново и отново … докато острието на един меч започне да съдържа хиляди и хиляди слоеве от нагорещен и после охладен метал … отново и отново. После – полиране на острието и след това внимателно наточване на резеца до острота. Грубите брусове постепенно се заменят с по-фини, наточвайки острието все по-фино, докато външната му част стане невидима. То просто сече.

Повторение на движението. Но само физическо повторение би било лесно. Не лесно – просто! Ковачът може да си седи пред наковалнята си, удряйки отнесено върху парче метал от днес до второто пришествие, но трябва да присъства и знание, за да може металът да стане произведение на изкуството или меч – или меч, който е произведение на изкуството. Недопустимо е движенията на Вътрешните изкуства да станат празни. Ковачът трябва да присъства; не може просто тялото му да седи там, ръката му – движеща се нагоре и надолу, чукът удрящ едно безформено парче метал.

Присъстващ във всяка секунда, присъстващ в интервалите между секундите …

Отново и отново, повторение. Отново и отново.

Ако попитате старите практикуващи, старите учители, това е най-добрия начин да се учи.

Единственият начин, ако наистина искате да учите.

И рано или късно достигате точката, когато сте до такава степен уморени от опитите да разберете миниатюрното прекъсване на потока, безкрайно малките нагаждания на тялото, за да бъде извадена брънка, която е несвързана с останалата част от веригата. Достигате тази точка и осъзнавате, че може да се откажете, да побегнете – да избягате! – да си отидете, да вземете такси до летището с паспорт в джоба – на първия самолет напускащ страната – но няма никакъв друг отговор освен тренировката. Колкото и да се опитвате да го заобиколите, няма нищо друго освен тренировка. Тренировката е постоянен фактор, всред постоянна промяна и постоянен фактор, който постоянно се променя, от минута на минута, от едно милиметрово движение до следващото.

Отново, отново, отново и отново. Повторение. Повторение на неподвижността. Повторение на движението.

След време то може да почне да ви измъчва вътрешно. Един детайл в тренировката става отражение на нещо от ежедневието. Чувството за безпомощност обзема жертвата когато се опитва за хиляден път да се отпусне; да направи крачка с използване на цялото тяло вместо да има зеещи дупки в структурата; да седи и медитира още две минути без да се гърчи като червей на рибарската кукичка.

Отново … и отново … и отново. И отново.

В тази битка със себе си ковачът достига първото си сериозно препятствие: да продължи или да се откаже?

Има в края на краищата интересно предаване по телевизията, което ни изкушава … И, във всеки случай, що за начин за прекарване на времето е това? Прекрасно разбираш, че правейки това ти не ставаш по-релаксиран, всеки нормално мислещ човек може да го види. Един сандвич – о, да – сега един сандвич изобщо не би било лоша идея … с малко конфитюр, много масло и чаша горещо какао … Зовът на сирените звучи все по-силно в главата на ковача, придумващ, виещ, примамващ, обещаващ. И накрая – така, както се случва с много хора, ковачът се изправя, изтупва престилката си, сваля я, окачва я на куката до вратата, изкашля се и напуска. Пещта е оставена да затихне зад гърба му. Ковачницата изстива.

Отново и отново се превръща в шепот пред обещанията на нещо, което дава по-бързо движение, по-бързо постигане, по-непосредствено удовлетворение.

Но препятствието е още тук. Отново и отново. Повторение, повтаряне на движението.

И ако преминете отвъд това препятствие първия път, тогава вие ще сте изкачили първата планина. Години по-късно ще осъзнаете с крива усмивка, че онова, което е изглеждало тогава като планински връх, фактически не е било нищо повече от малък хълм – това сега е очевидно! Но без значение колко нисък е този хълм, тогава е изглеждал като планински връх. Перспективата се е променила; паметта често притъпява остротата на трудностите от миналото.

Повторение. Отново и отново – и първата реакция е да се борим! ‘En garde!’ (фр. – Ан гард! – вдигни гарда, приготви се за бой – ГД). Хайде! Покажи ни от какво си направен – или те е страх? … Първата реакция е да бъхтиш бясно по „Отново и отново”. Този начин изглежда най-лесен. Честно казано изглежда и да е единствен.

Но след първия планински връх – хълм – започват преговорите. Страните са привикани на масата, където, наблюдавани с остър поглед, започват обсъжданията. След известно време става ясно, че – да, добре, може би е възможно да бъде договорено примирие. Поне временно. На двете страни е дадено да разберат, че съвместното съществуване е приемливо – не мир, не, в никакъв случай мир, но … прекратяване на огъня.

Отново и отново. Повторение. Отвово и … хайде … пак.

Бавно гордост и его започват да отстъпват. Добре, може и да не става толкова бързо. Но какво от това? Виждам, че и при другите от класа не се получава бързо. Не съм единствения бавно учещ и знам със сигурност, че и други не са добри в релаксирането, така че – ето. Във всеки случай сега се получава по-добре, не толкова трудно, колкото в началото и аз определено почувствах миналия път нещо да става около лопатките ми! Те бяха много по-разхлабени, много по-отворени … не чак до следобяд на другия ден разбира се, но може би ще мога да го направя пак …

Повтаряне на движението. Повтаряне на неподвижността. Отново и отново и отново. И отново.

Почти всеки западняк, който е тренирал с учители от Изтока ще е срещал един отговор като закован в тях, може би единствения отговор, който те въобще имат на всеки въпрос:

„Иди и се упражнявай.”

Думите могат да бъдат казани по различни начини, но в крайна степен отговорът винаги е „отивай да тренираш”.

… ”Сега опитай пак, но този път се отпусни.”

… ”Върни се и направи още малко стояща медитация и ще видиш.”

… „Седни, млъкни и престани да прахосваш дъха си.”

Пак и пак отново. Повторение, вечно толкова много повторения.

Постоянно повторение. Все пак … не само. Само постоянно повторение не е решението. Трябва да бъде повторение с ясно съзнание. Иначе просто си се върнал в ковачницата пред седналия там опушен, мускулест ковач, движещ своя чук нагоре и надолу, нагоре и надолу, без мисъл, умение или план.

Отново и отново трябва да има присъствие, трябва да е напълнено с дух, душа, ум – наречете го както ви харесва. Не просто внимание – ясно съзнание. Те вървят ръка за ръка, но предизвикателството да бъдеш с ясно съзнание в милиметрите и секундите е това, което поставя пред изпитание и най-опитните ученици.

Външната механика на формата се учи лесно и това е един от капаните на Вътрешните изкуства. Движенията, които повтаряте – бавно или бързо или без никакво движение – те често имат простата външност на дрехата на просяка или на износеното расо на монаха. Вътрешната форма се забравя, когато ученикът е облечен в колоритен костюм, напълно изпразнен от съдържание. Подробностите свързани с енергията и с физическата структура, която дава възможност за максимализиране на енергията, са външно невидими освен за тренираното око; старото знание за вътрешната форма се губи когато учениците не знаят как да изберат знаещ учител. От нашата западна гледна точка външният вид е това, което има значение, значение в повече движения, много повече движения, по-бързи движения отколкото предишното …

Постоянно повторение. И все пак … не само.

И най-накрая се отказваш. Не, не се отказваш – предаваш се.

Войната е приключила. Войниците са отзовани в къщи, снабдителните линии са разпуснати така, както разнищваме плетка. Предишните преговори, които викаха: „спиране на огъня”, са подновени и сега призовават: „Мир”.

Повтаряне на движението, отново и отново отначало. Но не вече като противник, не като нещо болезнено, не като изтезание всяка сутрин (което просто не мога да спра да правя), не като натрапчиво напомняне, че още не можеш да отпуснеш както трябва раменете, макар че практикуваш вече няколко години – и кога най-после ще се научиш! …

Повтаряйки движението започваш да се чувстваш удобно, като у дома. Не напълно като стар износен кожен фотьойл, но поне като кухненски стол, върху който старият пътешественик може малко да си почине. Започнал си да разбираш, че пътешествието от хиляда мили без съмнение започва с една крачка, но че ще трябва да направиш и всички останали крачки по този дълъг път. Нови планински върхове идват и си отиват и, когато хвърлиш поглед назад във времето виждаш, че високите върхове са станали хълмчета.

Изразът „Целта е пътуването” бавно започва да означава нещо повече от празни думи покрити с интелектуален сос. Тренировката все още се чувства като нещо, което трябва да се преодолява – особено сутрин преди работа – но това е преодоляване, което започва да ти харесва, започваш да свикваш с него без вече да се мъчиш да го преодолееш с удари с глава.

Започваш да прощаваш на себе си. Даваш си малко свобода за дишане. Признаваш, че нямаш бърза работа в края на краищата. И ето – един планински връх се стопява – така, както айсбергът никога не се стопи за Титаник; една стена се разпада преди още юмрукът да се е вдигнал да я удари. Вълната от внезапно разтопила се вода може да те отнесе със себе си доста далече по пътя на кораба докато не заседнеш отново в Бермудския триъгълник от мънички, мънички, привидно трудни детайли.

Повторение на движението. Повторение на неподвижността. Отново и отново, пак и пак отначало.

Отново и отново. С майсторски насочван чук ковачът нанася последните удари върху острието. След това бързо го потапя в коритото с вода, чиято температура е най-строго пазена тайна. Вдига новороденото острие над червената жар на огнището. Ред е на полирането и излъскването, после наточването. След това ефеса и гарда (той вече лежи готов в ъгъла на ковачницата, изработен в нежната форма на маймуна протягаща дългата си ръка да хване луната във водата) – и най-после ще държи завършения меч в ръцете си. Как ще бъде използван – за мир или за война – тази отговорност лежи върху този, който ще го владее.

Ковачът избърсва потното си чело и поглежда към острието. Пронизва го остро чувство за тъга. Беше приятно докато траеше работата, но вече вижда финалната права пред себе си. След това мечът ще бъде извън неговия контрол; той е изработен, той е готов, той напуска ръцете му. На негово място чака работата над ново острие. И той знае добре, че не може да запази стария меч за друго освен да бъде окачен на стената; произведение на изкуството, оръжие, но все пак само един предмет, нищо повече. Той би висял там, неизползван. И почти кощунствено би било да бъде оставен да стои неизползван.

Той вече подготвя новия меч в ума си.

Повтаряне на движението отново и отново и отново. Повторение. На движението, на неподвижността.

Постепенно тренирането ще ще протече на тънка струйка в ежедневния живот и така започваш несъзнателно да използваш меча изкован в ковачницата на всекидневната тренировка. С времето, ако позволиш на тренировката да съзрее и получи сила и дълбочина, тогава може да стигнеш точката, където движението повече не е движение и където неподвижността поражда ново движение във всяка променяща се секунда.

Възможно е практикуващият дори да преживее описаното от Liezi, който след много години на тренировка е открил, че чува с очите си и вижда с ушите си; че използва носа си като уста и устата като нос; че възприема света с тоталността на сетивата си, докато духът му се обединява, а формата му се разтваря … Тялото повече не е тежко и Liezi се усеща като носещо се във въздуха листо. Без да знае какво се случва или как, той е вдигнат от вятъра, носен насам и натам така, че в крайна сметка не знае дали той язди вятъра или вятърът язди него.

Повтаряне на движението, още и още и … давай … още пак.

С времето това става скъп, обичан приятел, Отново и отново. Повторение. Още и още отново.

–

Автор Даниел Скайл (Daniel Skyle)

Свободен писател, специализиращ в областта на бойните изкуства, живеещ в Швеция.

Оригиналът на статията е публикуван на английски език в бр. 12 на списание Tai Chi Chuan & Internal Arts (зима 1999/2000 г.). 

Превод на български Г. Деничин.

/от

Тай Чи и Паркинсон

Болестта на Паркинсон включва бавно унищожаване на мозъчните клетки, които произвеждат допамин. Нервните клетки зависят от допамина, за да изпращат съобщения, които да ръководят движението на мускулите. Това дегенеративно заболяване може да доведе до множество проблеми.

Най общо проблемите могат да се разделят на моторни и немоторни.

  • Моторните включват: движенията може да станат нестабилни и схванати, ходенето също може да бъде по-трудно, може да бъде по-трудно да се започне движение или да се продължи; тремор и скованост до забавяне или замръзване на движение, нарушения в баланса, което може да доведе до сериозни травми, влошаване на контрола на мускулите, което води до треперене; скованост и липса на гъвкавост на ръцете, краката, шията, и тялото; загуба на изражението на лицето; затруднено преглъщане и др.

  • Немоторните включват: проблеми със съня, тревожност, депресивни състояния, промени в паметта и мисловните умения.

Тези промени могат значително да намалят способността за извършване на ежедневни дейности и намаляване на качеството на живот. “Нарушеното движение, особено загуба на способността да се поддържа постоянен баланс, влияе неблагоприятно върху функцията и качеството на живот при пациенти с болестта на Паркинсон. Упражненията са важна част от лечението на болестта на Паркинсон, тъй като физическата активност е доказано, че забавя влошаването на двигателната функция и удължава функционалната независимост” – http://www.ori.org/research/detail/tai_chi_and_parkinsons_disease

Ползи от практикуването на Тай Чи за страдащите от Паркинсон

  • подобрява баланса и равновесието, съответно и риска от падания

  • повишаване на мускулната сила на краката и възможност по-дълго време да се стои прав, да се ходи по-бързо

  • по-плавно насочване на движенията, чрез осъзнатото им и целенасочено практикуване

  • по-добър контрол на мускулите

  • укрепване на всички части на тялото

  • спомага за облекчаване на стреса и тревожността

  • подобряване на качеството на живот и усещането за емоционално благополучие

По-долу представяме кратка обобщена информация от публикации и научни изследвания:

Проведените научни изследвания от реномирани институти в САЩ и Китай – Harvard Medical School, Oregon Research Institute и др. /виж по-долу подробна информация/ категорично доказват положителното въздействие на Тай чи при хората страдащи от Паркинсон.

  • При провеждане на изследванията участниците /лека до умерена форма на Паркинсон/ се разделят на 2 или 3 групи:

  • 1-ва – практикуващи тай чи,

  • 2-ра – извършващи други физически дейности – разтягане, танци, степинг, силови упражнения, упражнения с еластична лента;

  • 3-та – контролна група /без въздействие – не практикуват физически упражнения

Изследванията продължават между 3 и 12 месеца, с тренировки по 60-90 мин., 2 или 3 пъти седмично.

Резултатите категорично потвърждават значително подобрение на групите практикуващи тай чи в сравнение с другите групи в следните области:

  • подобряването на баланса и равновесието и намаляването на риска от падания при хората страдащи от Паркинсон.

  • подобряване на качеството на живот в емоционалната сфера

В контролните групи е имало влошаване на депресията и качеството на живот.

В допълнение при практикуващите Тай чи са имали подобрения във физическата функция, били са в състояние да се наклоняват повече напред или назад, без препъване или падане в сравнение с тези, които са били в другите 2 групи. Те също така са били по-способни плавно да насочат своите движения и да правят по-дълги крачки. Подобно на силова тренировка, тай чи помага на хората да ходят по-бързо, да станат от стола по-бързо и повишава мускулната сила на краката и ръцете. Подобрена пъргавина се наблюдава в групата на Тай Чи, както се вижда от което може да се дължи както на наблюдаваното укрепване на долните крайници, така и на преместването на тежестта на тялото от единия на другия крак както се практикува в Тай Чи упражненията.

Може би най-впечатляващата полза на тай чи, обаче, е свързано с падането. Падането е често при хора с Паркинсон и те могат да причинят сериозни наранявания, включително фрактури и сътресения. Проучванията показват, падания са основната причина за хоспитализации при пациенти с Паркинсон.

Също така има сведения за подобряване на когнитивните функции и паметта, но засега тази сфера се нуждае от допълнителни изследвания.

Тези изследвания са важни, защото те показват, че тай чи може да се използва като добавка към настоящите физически терапии и медикаменти за облекчаване на някои от основните проблеми, пред които са изправени хората с болестта на Паркинсон.

След публикуването на изследването на Изследователския институт в Орегон през 2012 г. в САЩ се се появяват програми по Тай чи специално за пациенти с болест на Паркинсон и се отварят центрове в много градове, като ползите от тай чи за болестта на Паркинсон са признати от Националната Фондация Паркинсон в САЩ.

Източници

  • US National Library of Medicine National Institutes of Health, Journal of Clinical Neurology, „The Efficacy of Exercise Programs for Parkinson’s Disease: Tai Chi versus Combined Exercise“ http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3840134/

  • US National Library of Medicine National Institutes of Health „Tai Chi training is effective in reducing balance impairments and falls in patients with Parkinson’s disease“, 2013 http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23419917

  • US National Library of Medicine National Institutes of Health, „Effects of Tai Chi on balance and fall prevention in Parkinson’s disease: a randomized controlled trial“.

  • http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24519923

 

/от